Синьо мънисто ми вързала мама,
синьо, пресиньо, та да личи,
в пътя ми срещи несретни да няма
и да ме пази от лоши очи.

Може би то е запазило чисто
моето детство със звън на роса,
може би старото синьо мънисто
дар ми е носело куп чудеса.

Вече не вярвам в чудната сила,
скрита в овалното синьо стъкло...
Мило за драго бих заменила
пак да усетя какво е било.

Пак да ме пази от срещи несретни,
лоши очи да не ме запленят,
щом се залутам, пред мене да светне,
вярна светулчица в тъмния път.

Няма ги старите сини мъниста.
Моето с обич на теб подарих,
нека те гали със погледа бистър -
аз не ревнувам, аз ти простих!

Ангелина Жекова