Дойде при мен, когато бях самотен,
когато капки сипеше капчука,
когато бях във тих конфликт с живота,
на моята врата със пръст почука...

Престъпно ли е тъй да те обичам,
че дните ми без теб да губят смисъл?
За мен да си безценна и едничка
самотна цел или разумна мисъл!

Живях безмълвно може би години,
но срещнах те и ти ме преобърна
с очите си огромни и маслинени,
с косите си, лицето ти обгърнали!

А да обичам сякаш бях забравил,
безкрайни бяха сякаш дните сиви,
приятелите - те ме изоставиха,
живях във свят, наситен с мрачни сили.

Сега съм друг! И радост от живота
сърцето ми изпълва като песен!
Бъди благословена ти, защото
със нежна обич стопли мойта есен!

Ангел Георгиев 

tova priemam samo ot goliam blizi, kogoto obojavam