Живея във едно разделно време,
объркан, разтревожен, унижен.
От мен не може вяра да се вземе,
щом ти не вярваш в утрешния ден...

Сега летя като самотен жерав,
сред сивите мъгли загубил път.
Тревогите във мен не са от вчера,
от взиране очите ме болят.

Мечтите ми отлитат като птици,
а кулата, която изградих,
пред мен тя рухна, мъничка частица
във шепата си скришом съхраних.

Така сега в частицата от време,
в морето на живота потопен,
в борба решавам своите проблеми
и бряг откривам, за да съм спасен!

Сава Пеев