Вечерницата влиза през пролука,
забравена от тежката завеса.
Душата ми не спи, ала е скука -
звездите търси, а не знам къде са!

Подобно пеперуди ще пристигнат
щом вятърът любовно тананика.
Дали на пръсти бавно ще се вдигнат
в небе с цвета на синя перуника?

Дъхът ще спират и подобно спазъм
във сънищата хорски ще надничат,
а щом пристигнат нека да ги пазим,
заради всички, дето ни обичат!

Ех, душата ми не спи и все чертае,
звезди да търси, ала те къде са?
Когато, като хората мечтае,
Вечерницата влиза през завеси!

Детелина Стефанова