Обещах да те намеря.
Помниш ли как пожелах
да ми се присъниш вчера?
После цяла нощ не спах.
Обещах да те намеря...
Спомняш ли си онзи стих
в който сякаш те открих,
но оказа се химера.
Обещах да те намеря...
Даже много обещах!
Взирах се в кристална сфера,
но и там не те видях.
И така години вече...
Даже вече векове
образа ти ме зове,
ала нейде отдалече.
Все едно. Решен докрай
търся те! Света ще срина!
Само ти ми обещай
някак да не те подмина...

Любомир Чернев