Аз не мога да подредя дом.
Очите ми - все в неизвестното.

Нито мога да бъда подслон,
нито пък си избирам лесното.

Не мога да поднеса блюдО -
ръцете разсипват подправките,

пък и адамовото ребро
го оглозгаха вчера мравките.

Аз не мога да бъда една,
макар и да съм единствена.

И защото съм просто жена
от устните ми блика истина.

Казах "просто", не "проста" жена.
Видимо е, че има разлика.

Забравил си ме, Свети Мина,
нищо, че ти почитам празника...

Сияна Богданова