Вече не бързам да разчиствам след себе си,
да се гледам в огледалото до ослепяване,
да репетирам наум думите си към теб,
ситуациите отново да проигравам.

Вече не се тревожа и как изглеждам,
не очаквам и закъсняло признание,
престанах преди утрото да проглеждам
и да използвам въздишки, вместо дихание.

Чудиш се какво се е променило в мен?
Даже малко ти липсват писмата ми?
О, една истинска свобода ми възвърна силите
и промени коренно обстоятелствата.

Аз дори не съм сигурна още в себе си –
може ли просто да съм си я измислила?
Но дори и все още да не съм я срещнала,
аз съм сигурна, че тя ще е истинската.

Павлина Гатева