Награда е да рухнеш на върха
и да се спуснеш без усилия обратно,
това е чувство тъй невероятно -
една победа нова над страха.

Почти е подвиг да останеш жив,
след силен трус - внезапен, неочакван,
когато всеки твой активен атом
усещал си по своему щастлив.

След мълния да оцелееш - туй е знак,
съдбовен знак, направо от небето,
за туй, че пощадено е сърцето
от зейналия срещу него мрак.

Да преоткриеш своя ранен свят -
заключен някъде, почти забравен,
е просто миг, на щастието равен
и крачката към следващият старт.

Виолета Бончева