Аз съм сляпа, когато не виждам очите ти.
Аз съм глуха, когато не чувам гласа ти.
Но, кажи ми, дали ме позна по сълзите ми?
И дали ме запомни, признай, по смеха ми?

Всяко утре без теб е най-страшен кошмар.
Най-жестоката участ – да бъдеш далече,
щом кръвта е все още нестихващ пожар.
В самота е проклятие тихата вечер.

В самота е проклятие всеки сезон.
Всеки час – инквизитор, до лудост ме плаши.
Нямам сили да кажа "Прости ми", любов.
Нямам смелост да кажа, че само теб чакам.

бялатишина