Аз съм кривата уличка...
Аз съм кривият път...
Аз съм острата думичка
и шума на дъждът...

Крия в себе си болки.
С истините летя.
Горя като огън
и до честност лютя.

В сърцето си пускам
без визитен билет.
Преживявам и трусове,
правя се на поет...

Търся свойта магия
в театрален салон.
Пуша! Дори и пия!
Слушам и "Хоризонт"!

Ала не съм суетен -
обличам се неглиже.
Разчитам си на ръцете
като всички мъже.

Искам всичко да зная,
да питам не ме е срам.
Пред лъжите не трая,
щом истината я знам.

Сълзи също напират
в мъжките ми очи.
И въздухът ми спира
щом някой ме нарани.

Ето това съм. Всъщност
съвсем съм обикновен.
Приятелите си прегръщам,
дори ако плюят по мен.

Моля, не ме съдете!
Кривият път е нелек.
В думите ми вникнете
и нека остана човек!

Валентин Йорданов