Колко много изписани думи.
Колко малко си схванал от тях.
Не - стени, планини помежду ни
днес застават. И всяка от тях
е една пропиляна година.
Вече няма пътеки назад.
Няма бряг. Няма мост - да премина.
Ти си чужд и така непознат.
Но протегнеш ли плахо ръката,
но открехнеш ли леко врата,
знай че аз ще обърна земята
за да стигна до теб! Ще летя
през небета, обагрени в черно,
през пространства, сковани от студ.
Ще горя като свещ. До последно!
Ще протягам ръце като луд,
който нищичко друго си няма,
само спомени свързани с теб...

Ще обърна света! Ала трябва
ти да тръгнеш към мен най-напред.

Васка Мадарова