В очите си съм скрила Любовта,
(с годините дори не се променят).
Прозорец са на моята душа,
четейки в тях ще можеш да я гледаш.

А в нея има много нежен плам,
загръща той отминали неволи.
Разнежена е до безкрайност знам,
душата ми те търси и се моли.

В очите ми ще видиш чуден свят,
понякога са тъжни, много плачат.
Понякога се смеят с благодат
и винаги за тях ти много значиш.

В очите ми е синьото небе,
на воля в него птиците политат,
с оттенъци на бурното море,
а в него чудни дарове се сплитат.

Преплитам с тях и късче Светлина,
искрица светла и вселенска вяра.
Сега пристигам, нося Любовта,
за теб сърцето с трепет я повтаря.

Десислава Церовска