Когато те излъжа, че не плача,
че нямам вяра, че не ме боли,
че не попадам в мрежите на здрача
и разумът ми всичко е надвил;
че никого и нищичко не чакам,
че е от камък моето сърце,
че съм на "Вие" и със самотата,
и на тъгата с влажните ръце;
че нямам спомени, мечти и грешки,
че съм спокойна винаги в съня,
че никога не ми е било тежко
и предпочитам да съм все сама;
че нервите ми са като стомана,
че винаги дъхът ми е студен -
ти затвори очи и ми повярвай,
тъй както вярват всички покрай мен.
Аз просто трябва да се чувствам силна!
И задължително - да издържа!
А ти повярвай в моята наивна
и сто пъти повтаряна лъжа.

Весела Чапанова