Много, много време мина, любов моя, смугла,
дъждове заличиха от зениците твойте черти,
сърцето ми спря да брои напразните удари,
защото без теб като ехо отекват еднаквите дни.

Много, много време мина, любов моя, кратка,
дори в раковината морска твоят шепот заглъхна,
нежността ти – отмиха вълните – без капка остатък,
шепа сол ми горчи и спомен за идващи стъпки.

Много, много време мина, любов моя, тайна,
всяка нощ преоткривам ръцете ти в лунното ложе
и по скулите звездни нахвърлям ноти нетрайни,
тъй самотно-далечни, слети в акорд невъзможен.

Мина време, толкова много – на вечност прилича,
тишина тъмнокоса целува фатално твоите устни.
Намери ме, любов, за миг бездиханен поне ме обичай,
в който времето лудо за вечност ще спре да препуска.

danda