Летят годините. Старея.
А и до днес все тъй живея
със мисълта, че утре пак,
едва очи от сън отворил -
не зная как, не мисля как, -
аз ще се видя рус хлапак.
И всичко пак ще се повтори.

Така наверно и до края
едва ли аз ще осъзная
и ще приема примирен,
че на земята ни прастара,
във моя свят благословен
и утре пак ще бъде ден,
и всичко пак ще се повтаря -

но не за мен... Но не за мен!

Димитър Методиев