Такава любов -
и нереална, и земна,
ей такава любов
ми е все още потребна!
Нежна и ласкава,
та чак, като измислена,
с цвят на дъхава праскова,
с белотата на пролетна вишна.
Такава любов,
дето без ум те оставя,
дето прави те нова
и живота ти някак повтаря.
Да, такава любов -
хем химерна, хем близка,
като сребърна приказка -
точно такава я искам!
И какво от това,
че тялото бавно догаря,
щом дори в есента,
душата с младостта разговаря?
Щом не съм оглушала
на сърцето за нестройните рими?
Не, Съдба, не съм оглупяла!
Ей такава любов подари ми.

Дочка Иванова