Невръстна като пролетно кокиче,
душата ми се бори за живот.
Студено е, но аз не спрях да тичам,
да търся топлина, да търся брод.
Студено е, но бързам да открия
надеждата на някой южен бряг.
Под буйни водопади да открия
сърцето си от всеки минал грях.
Не спрях да си отдъхна от умора
под сянката на спомени... Не спрях.
По пътя срещнах все различни хора,
забързани, потънали в прах.
А може би и те са като мене -
души самотни, търсещи покой.
Нарамили отминалото време,
прегърнали със страх живота свой.
Студено е, но аз не спрях да тичам.
Все някога ще стигна своя бряг.
Когато тръгнах, още бях момиче,
но времето не спира моя бяг.

Ева Корназова