Искаш ме, но... не съвсем.
Ако може някак да съм твоя,
но статутът ми да бъде временен –
до липата, скрита след завоя.

Ако може, бяла да съм само,
щом ти причернее делникът
и... да ти ушия знаме,
докато си мой – в неделя.

Аз да излекувам раните
от загубените мъжки битки
със жените ти по-ранни –
да те прилуня, но... в плиткото.

С липов чай да те събуждам,
ако си останал след вечеря,
а когато съм ти нужна,
винаги да ме намериш.

Имаш ме, но... не съвсем.
Някой ден ще си отида
и ще ме поискаш непременно –
в сянката ти се зазидах!

Елица Виденова