Защо, кажи, не ме вгради в чешма,
в стена на къща още неготова?

Познавайки ме май те достраша
от мойта карма да не се събори.

Защо не ме положи на олтар?
С кръвта ми топла да придумаш Господ
да ти прости безгрешните дела,
но знаеш, че чрез мене няма прошка.

Защо, кажи, не ме посипа с пръст,
под камък бял със сетната ти воля?

Оставена без милост и без кръст,
пред който изтерзано да се моля.

Защо не пусна клетва подир мен?
Защо отрова с виното не сипа,
а ме убиваш бавно ден след ден
и глас не ми остана да попитам...

Албена Соколова