А в нашата случайна среща
напразно търсих порив нов -
и в двама ни не трепна нещо
дори подобно на любов.

И сякаш, че не съм целувал
със страст най-тъмните очи...
Поглеждам те и ми се струва,
че ти за същото мълчиш.

Как Тютчев, Боже мой, е любил!
Или пък аз не съм поет,
щом съм забравил и загубил
това, в което бях заклет?

Или измамни и фалшиви
неща наричали сме страст?
Или пък вече не сме живи,
щом само пустота е в нас?

Стоим така - мълчим и пушим,
часът е дълъг и разплут -
в очите твои - равнодушие,
в сърцето ми - тъга и студ.

Иван Груев