Добър си, Господи, добър си...
Не бива и за миг да се съмнявам.
Дори след смъртоносни земетръси.
Дори когато в мене се стъмнява.
Когато ме прегазва тишината
и губя слух от гонга на сърцето.
Когато ми ограбват сетивата.
Когато ми се губи и небето,
в което всички птици са клошари
със дрипави криле и тъжни песни.
Когато светят черни светофари
по пътя ми и земен, и небесен...
Когато ще поискам да ме няма,
да нямам глас, сърце, очи и устни.
Когато се разтворя като пяна
на някой бряг безсмислен и безчувствен...
... Не бива и за миг да се съмнявам!
Със всяка своя клетка ще те търся.
Дори да си сърдит... И да те няма...
Добър си много, Господи, добър си...

Алина Стоянова