Не ме примамва път,
не ме примамва мисъл,
Какво е тук, какво - отвъд
един ли е написал?!

И по-добре е, че мълча,
добре е, че старея.
Останалото е печал
и аз един от нея.

Каквото и да сътворя -
несътворим е здрача.
Тъга невидима узря
и мога да поплача.

Да се посмея след това
над слабостта си гневна.
Блести в дълбоката трева
една сълза тъй древна.

Иван Апостолов