Живях живот напрегнат, неспокоен
и силите си залудо пилях.
Сега стоя озадачен, разстроен,
защото малко истини разбрах.

В тъмата на отминали години
блуждае мисълта ми всеки ден;
умират спомени, сърцето стине
и аз умирам бавно, угнетен.

Да се живее мъдро, тъй е трудно!
– таз истина житейска проумях;
във време обезсмислено и блудно
аз да живея мъдро не успях.

И – мисля си – дали поне ще мога
(но вече вън от пошлата игра);
застинал в неизвестност и тревога,
поне достойно – мъдро да умра.

Ангел Балевски