В небето Бог рисува с кърваво мастило.
Трепти, догаря залезът като в кандило.
Каква картина! Боже мой! Невероятна!
Дъхът ти спира красотата безвъзвратна!

Струят от синевата багрите, извират.
Вълните на морето жадно ги копират,
измамно кротко приласкават светлината
и в танц последен тихо давят красотата.

Помага на вълните вятърът крайбрежен,
коварен бриз, той гали светлината, нежен,
към дъното я тласка в смъртното ѝ ложе
и достъпа на мрака прави по-възможен.

Вълшебната палитра Господ Бог прибира,
без нея светлината бавно тук умира.
Прекрачил океан, завърта Бог земята
и с изгрева си там възражда красотата.

Божидар Коцев