Ината съм, понякога ревнива
и борят се жена, дете и хала.
Животът ми е щрих, обагрен в сиво,
надеждата - отдавна овехтяла.

И няма го наивното момиче -
от болката преражда се душата.
И трудно пак света ще заобича -
не думите, а важни са делата...

Лилия Гюлева