Дори към теб да нямаше пътека,
аз щях да я проправя - със сълзи.
Дори да си в пространството - далеко,
аз щях да те достигна - със мечти.
Дори да си измислен и измамен,
аз щях да те съграждам със добро.
Дори да си изгубен безвъзвратно,
аз щях да те намеря - със любов.
Дори да си обречен ти на друга,
аз щях да ти направя в мен подслон.
Дори да си единствен сън сънуван,
аз все ще те обичам - мълчешком.
Дори и да не си... и да те нямам,
във мен живееш и във мен болиш.
Единствен път ще те поискам само,
и никога отново, запомни!

Любов Алипиева