Далече си, а искам да си тук,
да те погледна нежно във очите,
да те целуна пак на болката напук,
да се превърнат в истина мечтите.

Далече си, а те усещам в мен –
сърцето ми сега тупти за двама.
Изпълваш мислите ми всяка нощ и ден,
жадувам те - не искам да те няма.

Рисувам сънища с отворени очи,
изпращам ти по вятъра подарък:
прегръдките ми в него усети –
във тях съм вплела цялата си вяра.

На слънцето заръчах да те милва,
да те докосва вместо мен с лъчи.
Луната съм помолила красива
над твойте сънища във нощите да бди.

Далече си, но зная, че те има.
Откривам те във всеки нежен цвят.
Превърна в лято ледената зима,
изпълни с обич целия ми свят.

Люба Георева