Ако решиш да ме загубиш
небето ще погледне дръзко.
Нахален дъжд ще те опръска
и ще притихне като влюбен.

Ако решиш да ме загубиш
морето плащ ще ти протегне,
вълна нехайна ще побегне
и ще те погне, като луда.

Ако решиш де ме загубиш
луната в миг ще се събуди -
и ти, застинала в почуда
ще сетиш ласките ѝ груби.

Ако решиш да ме загубиш
смехът ми тъжно ще увисне
и всички трупани заблуди
ще се взривят с отчаян писък.

Не знам дали ще оцелея,
ако решиш да ме загубиш.
И кой тогава ще немее
пред луничавите ти бузи?

И кой ще те прегръща бурно
от сън зеленоок пробуден?
Ако решиш да ме загубиш
мъгла в съня ми ще се втурне.

И в унес светъл ще си спомниш,
че можеше да бъде друго...
И ще ми махнеш с длан за поздрав,
и ще почувстваш, че ме губиш.

Манол Пейков