Не тръгвайте без мен в посоки трудни.
Опасно е да бъдете сами.
В душата ми - дълбок, но светъл рудник -
предателство към никой не дими.

Живял в оскъдност, никога оскъдно
не съм обичал. Винаги съм бил
най-строг ваш съдник, но и себесъдник.
Един свой грях до днес неопростил.

Законите ми - безпощадно строги -
ме правят тъжен в този смешен свят.
От много, много обич изнемогвам.
Огньове безпощадни ме горят.

Те често ме превръщат в шепа пепел,
след туй мъчително във шепа пръст.
И ако някой вече съм отрекъл,
отрекъл съм го с болка. Не със мъст.

Борислав Владиков