Да се отчая ли?... Защо?
Дори под черни небосклони
не съм приличал на листо,
откъснато от сухи клони.

И моят път не беше лек,
но и в несрета, и в умора,
оставах винаги нащрек
срещу лъжата и позора.

Не знам дали това е ген,
или оброк, или присъда,
но в моя бурен земен Ден
копнея все такъв да бъда.

И все така с открита гръд
да крача бодър по земята,
с надеждата, че моят път
ще ме въздига в необята.

Матей Шопкин