Тази нощ я обричам на теб,
както всички останали нощи,
само двамата знаем - къде
ще отидем при първа възможност!

Колко хубаво пак заваля,
този дъжд и душите ни къпе,
и далече от мен, дай ръка,
няма лошо - и в локва да стъпим!

Не, не искам, не слагай чадър,
цял живот под дъжда съм вървяла -
друг да пазя, останах без дъх,
но пък с теб съм единствено цяла!

Няма пейка за нашта любов,
ще вървим, докато се разсъмне,
този свят е на всичко готов,
не и нечия обич да сбъдне!

Не ми казвай ни дума, задръж
всички думи, ще трябват във къщи!
Ето, спря да вали този дъжд,
май е време - и аз да се връщам!

Веселка Колева