Животът е Виенско колело -
едва качил си се, издига те нагоре
като от вятъра докоснато перо...
Политаш и се сливаш със простора.

А после бързо без да искаш
надолу някак шеметно политаш
и своя вик с усилие подтискаш -
пропадаш... ала скоро пак излиташ.

Отново стигнал горе, затаяваш дъх...
Но не, не спира тази въртележка.
Едва достигнал своя чакан връх,
живота праща те надолу със насмешка.

И вечно се въртиш във този кръг.
Понякога дори си мислиш, че умираш...
След всяка обиколка ставаш друг,
но не можеш да слезеш, колелото не спира.

Вася Константинова