И ето ме: млад и прекрасен,
без бръчки и бели кичури,
шестнайсет години катурил,
заклет оптимист и опасен.

Под мене отскача земята
и с длани опирам небето,
и лесно е всичко, което
е брат и сестра на мечтата.

Неважни за мен са парите!
Приятели верни да имам
и скрита, макар и незрима,
да срещам моминска възхита!

Да бъда дърво нацъфтяло,
поток и пътека незнайна,
понесъл в душата си тайна -
че аз съм вселената цяла!

И ето го: млад и прекрасен -
синът ми, шестнайсетгодишен!
И аз, примирен и излишен,
заклет песимист от запаса...

Владимир Владимиров