Този свят е за груби души.
В него нежните не оцеляват.
Бели гълъби, в сивите дни
ще открият зелена морава.
Там ще има и жива вода,
и любов, дето няма я вече.
Светлините на шумния град,
тъй студени са, даже далечни.
Там и болката вляво ще спре,
упоена от ангелски трели.
В ореола на синьо небе,
топлина и покой ще намерят.
А за нас ще остане тъга
най-мъчителна, дълга и страшна.
Ние, грешните крачим в света,
без да знаем кого ще изпратим...

Десислава Георгиева