Вече ми свършиха птичките,
литнаха просто от скука.
Смачках цветенцата, всичките –
имам два здрави юмрука.

Гоня душа по стърнищата,
може да има и смисъл.
Моите мисли разнищени
Бог преди век е подписал.

И да ме стегнат пределите –
възел в сърцето ми същи,
пак ще си яхна неделите!
Огън ми трябва! не къща...

Нежност не значи смирение!
Вятър в ръцете ми диша.
Господи, имай търпение –
дните си нека изпиша!

После гаси ми душичката,
аз ще си тръгна от тука
с няколко песни в торбичката,
с въгленче обич в юмрука...

Ники Комедвенска