Покрих главата си със фин воал,
наметнах плащ от горска мента дива
и някъде край близкия локал
дъждът ни скри със теб под тента сива.

Със перли ни посипа този дъжд,
разпръснаха се те по тротоара.
И двамата открихме изведнъж -
животът ни във пъзел се сглобява.

И непознати, мокри, изведнъж
прегърнахме се. Въздухът донесе
докосване между жена и мъж -
любов без всякакви въпроси.

А тентата притихнала над нас
по свойски се усмихва и намига,
и сякаш казва - аз съм пас,
за любовта понякога тъй малко стига.

Диляна Кирова