Объркана си...
и прекрасна...
и силна... и непредвидима.
Като река, в миг полудяла,
размиваш ме...
и си отиваш.
Отнасяш всичките ми мисли,
разбиваш ме със твърдостта си,
зашеметяваш
като вихър
и ме преследваш с нежността си.
Обсебваш,
колкото я има,
в мен гордостта ми... и нехаеш,
че ако в тебе съм се влюбил,
ще те оставя да познаеш.
Ще те разказвам на съня си,
на сутринта ще те запомня.
Ти нямаш време
да ме слушаш
и ти изглеждам монотонен.
Ако притихнеш до брега ми
и за минута,
премаляла,
успееш да ме пожелаеш...
Аз искам с мене да си слаба...

Димитър Гачев