Изгубен някъде из времето,
живях в години на мълчание,
обтягайки на съвеста си стремето,
за грешките си търсех оправдание.

И тъй вървяха си годините,
в очакване на светлото да светне,
а миговете шеметни, неустоимите,
изнизаха се бледи неусетно.

Скитах дълго в царството на сенките,
търсейки за себе си светото изцеление,
съмнение пробождаше ми клепките,
разкъсваха съзнанието ми видения.

Но ето че настъпи времето на ренесанса,
време за великите промени във душата,
отърсил се от ритъма на транса,
очи отварям днес за светлината.

Проглеждам днес, със нови мирогледи,
възвръщам пак изгубени пространства,
извоювал сам, над себе си желаната победа,
прибирам се в дома от странство.

Деян Димитров