Слова, слова... И чужди звуци
от дрезгава глумлива реч
жужат по зали и по улици...
Аз искам да съм по-далеч
от тях и техните послания
населени със суета,
с неизпълними обещания
и със безплодна суета.

Къде са българските думи?
Нима народът онемя?
Или съвременно безумие
заля античната земя?
Нима пророците измряха,
незащитили свойта чест
и нови седем смъртни гряха
с духа ни ще търгуват днес?

И святите славянски букви
нечуван гръм ли разлюля,
та Черното море избухна
и с кална пяна ни заля?
Или пък Господ отдалече
с проклятие ни порази
и ние ще говорим вече
с отечествените сълзи.

Но дето паднат те – в полето,
в олтара, в древния Балкан –
светци, войводи и поети
ще вдигнат ратния си стан.
И те ще възкресят отново
с молитва, песен или щик
погребаното свято слово
на българина – мъченик.

Павел Матев