Дотолкова
е истински сънят ми,
че се събуждам,
за да ме отмине.
Страхувам се,
и плача като вятър,
прогонил дъждовете
с твойто име.
В очите си -
реки от спомени -
разтварям миналото си
на длан,
отново болката от тебе
превръща се
във ураган.
И бурята, вилняла
от раздели,
сред грохота
на стенещи мечти,
под пръските
на миналото време
се дави пак във моите очи.

Евгения Тодорова