Ако знаех, че утре ще свърши света,
всички песни в душата си щях да изпея,
всяка болка, обида и грях - да простя.
Малко повече може би щях да се смея...

Ако знаех, че утре ще свърши света,
премълчаните истини щях да разкажа,
вместо стихове аз за Любов да редя -
всяко чувство потискано щях да покажа.

Ако знаех, че утре ще свърши света,
бих събрала накуп всички стари предмети
и кибритена клечка ще хвърля над тях,
за да греят, там Слънцето дето не свети.

Ако знаех, че утре ще свърши света,
щях да бъда безумна, обичаща, смела...
и за ден на душата ми ще позволя
да навакса това, дето съм щ отнела.

Ще отворя сърцето си за Любовта
като Феникс, възкръснал от пепел - красива.
Ако знаех, че утре ще свърши света,
аз ще имам цял ден... за да бъда щастлива!

Павлина Соколова