Когато любов си отива,
а време за друга не искаме.
Когато да бъдем щастливи
да можем дори не изискваме.

Когато мечтаем за някой,
когото дори не познаваме,
а бързаме вечно за влака,
със който се все разминаваме...

Когато обичаме лудо,
а всъщност дори не обичаме.
Когато копнеем за чудо,
а в кротост и вяра се вричаме.

Когато си моята песен
и мойто спасение алено.
Когато, красив и небесен,
подмамваш ме в блато изкаляно...

Тогава целувай ме нежно
или неразумно и пламенно,
тогава и аз, белоснежна,
за теб ще копнея разпалено!

Елеонора Граматикова