Аз пък се спасих от този грях –
ябълката даже не опитах.
Времето край мене остаря –
аз невинна, непорочна скитам.

Дето стъпя, камъкът пламти.
С поглед паля, с думи упоявам.
Но дотук. Поискаш ли ме ти,
мигом на мираж пустинен ставам.

Орис ли е, или клетва люта.
чужди ли изплащам грехове? –
Все едно – наливам в тебе лудост,
после ме отнасят ветрове.

Елица Ангелова