Морето захапва брега на земята
и бавно с вълните скалите руши.
Далеч пред очите водата разлята
люлее във люлка човешки очи.
А корабът спрял пак на кея ни чака -
от него отново да тръгнем на път.
Да пие до болка очите ни мрака,
над дългите мачти звезди да блестят.
Морето, с несметни богатства познато,
с романтика нова, и мене зове
да търся аз радост, дори и когато
пътувам във бури с най-зли ветрове!
Морето за мене прилича на бездна,
богато със тайни, сравними със рай...
Сред него пътувам, работя и чезна
и с кораб се връщам във родния край!

Сава Пеев