Значи, нищо особено… Казваш, ден, като ден…
Че, какво толкоз станало?! Някой бил е роден.
Те и други се раждали, и какво от това?!
Просто слънце изгрявало, после – бледа луна.

Да! Така е за другите, ала не и за мен.
Този ден е най-важният, най-прекрасния ден.
Бог поставил десница, върху мойта глава
и ми дал дар безценен – една дъщеря.

Дъщеря, като казвам, ти разбирай зора,
златна праскова, цвете и жужаща пчела.
Ти разбирай, зелена, самодивска трева
и сълза от кокиче, и от извор вода.

Дъщеря, като казвам, ти разбирай небе
и крилата на птица... Бурно, синьо море.
Най-прекрасното чудо, в този ден, като ден
е да знам, че живея, аз във нея, тя в мен!

Керанка Иванова