Хлябът е втасал, пещта сгорещена.
На прага ми седна безмълвна нощта.
Посивяла, бездомна, от глад изтощена,
за залъче хляб подари ми луна.

Поканих я вътре - премръзнала, бледа,
налях и от ланшното вино за цвят.
Дори Богородица дълго я гледа,
а хлябът търкулна свещен аромат.

Сам Бог го разчупи, трапезата млъкна!
Молитвено тиха притихна жарта.
Нощта се нахрани, в жаравата бръкна
и пак си направи красива луна.

Стела Костова