Когато сменя
агрегатното си състояние
и заваля
кротко и напоително,
настойчиво, барабанящо,
или поройно...
Когато съм дъжд
и се разпилявам по тротоара,
по пътя, в тревите,
по покривите, и криволича
без глас по стъклата...
Когато съм дъжд
и се пръсна на милиарди,
безброй капки,
отразили всичките ми
профили и анфаси...
Когато съм дъжд
и плъзнат свободно
на повърхността
като малки, големи
и всякакви охлюви,
и станат видими
като тръпки по кожата
всички мои грешки,
страхове, срамове,
провали и болки,
комплекси, слабости,
заблуди и истини...
Когато съм дъжд
и цялата се излея
над теб без остатък...
И когато утихна и спра
на лицето, ръцете,
устните и гърба ти,
когато съм дъжд...
Ти, който пееш
и танцуваш в дъжда,
захвърлил чадъра си,
събери ме в шепи
и полей с мен
най- тъжните цветя
в градината си;
извий ръцете си ,
с татуирана по тях дъга
над мен, и замълчи,
докато се стопявам
под двете слънца
в очите ти.

Стефка Петкова