Не ме докосвай повече, любими!
Не ме зови с предишната ни страст!
Каквото и да сторим, неотменна е
на времето безмилостната власт.

С пътеки звездни ти не ме увличай...
Ах, пак си весел, ала ми е жал!
В неведоми пространства се оплетохме
и все по-често мисля за кинжал.

Недей разбужда дните ми прегракнали
и нощите ми къси пощади...
Не ме преследвай с Юдово проклятие:
дори и да те моля, си иди!

Ненужни са вълшебните ни бягства –
изгубихме в играта на белот.
Дамоклев меч: въже или разпятие?
По дяволите, искам нов живот!

Спаска Попова