Животът ни е дар от Бога,
от раждането до смъртта,
и все живеем във тревога,
че ще намразим любовта...
За обич истинска се борим,
и все се мъчим за добро.
За съвест често се говори,
а злото е с наднормено тегло.
Изваяхме си свят тревожен,
пари да трупаме безброй.
Но стана той, нахално сложен,
че прави ни на прах...Без бой.
Какво е бъдното, не знаем.
Дали спокойно нощем спим?..
И ако продължаваме да траем,
не ще се скоро май спасим...
Не трябва само да се молим:
Прости ми, Господи!... Прости!...
Хвърли си ножа! Няма да се колим!...
Ела при мен!... И прегърни ме ти...

Красимир Димитров