В тая звездоока вечер
без причина домъчня ми...
Може би, че съм обречен
в пустошта на Океана?...

От любов ли е?... Не зная...
Но души, не дава мира
и от тука до Безкрая
то утеха не намира...

Ако можех, бих заплакал,
но къде в душата влага!...
Чувствам как гъстее мрака
и гърдите ми пристяга...

Дали те обичам още?..
Сам не зная, а и колко,
но когато дойде нощ и
ме присвие тая болка:

малко трябва да те има
иначе ще полудея...
... Моля те недей проклина
мен и щурата идея

завъртяла ми главата,
хвърлила ме в Океана
и побратимила с Вятъра
във стихийната нирвана!..

... Но - о... ако сега самичка
под звездите си самотна
избери една от всички
и си пожелай: В Живота,

в някаква пресечна точка
да се срещнем с умиление
за да тръгнем без отсрочка
в чудното му продължение!...

Коста Качев